Ще си наложада те забравя,
щеси наложа да си отида,
ще си наложа да го направя
и няма спомени да разплитам.

Везните просто ми натежаха
към твоите действия неблагодарни.
И самотата - девица плаха,
отново стаята ще опари.

Ще ти размята прозрачна дреха,
ще оглуши край теб тишината,
ще те насити на безсловесност
и ще обърне в теб сетивата.

29 март 2004г., София
Росица Копукова
"Пролетнимигове", лирика, 2004г.