В живота съм като око на птица,
презаредена с чисто вдъхновение,
но крача, земна съм, една Росица
в тревата свежа търсеща спасение.

Н губя никога ориентира
какво да правя всеки ден, защото
родена съм най-бързо да намирам
полезното, въртейки колелото

на факти и събития, и цели,
летя духовно, ходя си стабилно,
но някъде, във Божите предели,
определена съм да бъда личност.

Не пиша за сълзите. Не разбирам
неборбените, не поели време
от нашето, за да творят събития
и да не плачат за живота - бреме.

И неплощадно, в нашто ежедневие
все има нещо важно да направиш,
в един живот, когато е стремление,
все нещо ценно и красиво ще оставиш.

13 май 2016г., София
Росица Копукова - автор.

Не губя....

Все нещо светло можеш да оставиш, без да си площаден герой.

Така е наистина. Благодаря.