Песента живее във стиха ми,
ражда се, за да звучи за теб,
тя осмисля слънчевото бъдеще,
тя осмисля нежния разцвет.

В нея сме. Дори не съм го мислела„
Бих написала слова за друг,
но като нечакана поезия
тя нахлува и остава тук.

А когато произнасям твойто име,
даже да го казвам и без глас,
песента звучи като незрима,
ангелска закрила между нас.

Росица Копукова

Из моя книга с лирика 

Любов, от която се ражда стих и песен, е истинска и благословена...

Много си мила.