Аз знам цветът на болката какъв е
и как коварно и двулико се мени
и затова ти вярвам, че след думите,
които казах, страшно те боли...

Аз знам звукът на отказа какъв е,
животът просто ми го подари
и затова ти вярвам, че след думите
на отказа ми, същият не си...

Аз знам лицето на една надежда
стопена, как след нея се топи,
и затова ти вярвам, че изглеждаш
като помръкнала звезда самият ти...

Но знам каква е твоята вина,
една и съща в кръговрата на сърцето,
ти не отхвърли женската злина
на близките ти, за да бъдем с тебе.

Да оцелее тази красота,
която моето перо създава,
не беше стих за теб, не бяха два,
но ти избра да те боли
          
                               като в раздяла...

3 юни 2000г., София
Из моя книга с интимна лирика.