Една любов под слънцето на острова Мавриций,
една мечта под палмите за двама,
на плажа се разхождат денем разнолики,
но с теб събираме сега Вселената голяма

в една целувка и в една прегръдка,
пред нея предано вълните се отдръпват
от силата на страстната ни тръпка,
Земя и Космос сякаш тук замлъкват...

А после - нека тихо влезем в храма,
където вековластват боговете,
във вечност с теб да се вречем и само
посоката да ни покажат ветровете

нанякъде, във нашето единство,
Мавриций нека да е нашето начало.
Любов, започнала оттук, е истинска,
защото острова за чувства са създали.

По-хубава ще бъда от креолка,
по-смел ще бъдеш ти от райска птица.
В това вълшебство приказно наоколо
ти нямаш име, аз не съм Росица.

Две същества на Любовта сме. Толкова.
Едни съвременни Адам и Ева.
Да тръгваме ли за Мавриций, обич моя,
или в дома си просто да си светим?

14 март 2005г., Благоевград - София, във влака с любовта

Росица Копукова

"Неспящата красавица", лирика, 2005г. , София
Златен медал, САЩ и още  една голяма награда, САЩ

поздрави ,мила, и прекрасно настроение
от мен /Джули

Бъди много щастлива, Джули.