Младостта не си е отишла,
тя е моята светла пътека,
тя живее и пише, и диша,
тя е моето "утре" и нека

да ме прави непобедима
и лицето ми свежо да вае,
и на мойте престижни години
тя в духа ми покой да не знае.

Да си бъда и мъдра, и бърза,
младолика - все тъй да изглеждам,
да си ходя със палави стъпки,
да се взирам далече, безбрежно

в хоризонта, в звездите,в простора-
все така красота да съзирам.
И да търся щастливите хора,
всички други не ги и разбирам.

4 април 2005г., София
Росица Копукова
Из книгата ми с лирика "Неспящата красавица",
2005г., София


Под печат е и най-новата ми поетична книга : "Присъствия".
За тази година закривам книжната епопея.
До година, до амина, ще видим.
Всички да имате приливи на стойностни творчески стихове, здраве, пориви за добро и много светло вдъхновение!

Бих си пожелала същото - просто не мога да го кажа толкова хубаво! Браво!

НА ТАЛАНТЛИВОТО НАДЕ.