Като огнена корона
над върхарите на Витоша,
над зелената им броня
залезът гори неистово,

красотата - онемяваща
в спиращия дъх на лятото.
Щурците - с хъс неостаряващ
се надсвирват  по моравите.

Звездите се броят спокойно
като небесни полилеи!
Люлеещият стол е ложе
и в този мир душата свети!

Лятото 2016г., Симеоново
Росица Копукова