Една вибрация от тяло и коса,
от талия и дългобедри ритми.
Едва ли другаде ще орося
и погледи, и страсти. Танц-поличба.

Променям се във вихъра от звуци
и във феерия от цветове,
събирам светли късчета почуда
и чужда жажда. Нямам брегове.

Раздавам се - красива и желана,
превръщам в буревестница нощта.
Нали съм просто затова призвана,
щом съм родена истинска жена?!

1 март 2005 г., София
Росица Копукова
Из книгата ми с лирика "Неспящата красавица",
2005г., София