Името ми иде от предците-
пра-пра дядо с прякора "копук",
инати, непристъпни ,упорити
и българи, непогърчили се напук.

И видиш ли, по тази и причина
богат копук направили бедняк,
но жилав, гъвкав, упорит за трима,
той пак успял и вдигнал се на крак.

Копукови е трудно да обрулиш
и с прости думи да ги нараниш,
Копукови са устояли през годините
и синоним са да не се боиш

от нищо във живота. Да живееш
тъй както повелява съвестта,
бедняк-богат, но българин, докле е
тази свещена българска земя.


2001г., София
Росица Копукова

Из моя книга с лирика.