Живеем в свят, безкрайно изкривен
и с ценности - безкрайно разнолики.
Но идва миг, когато си сразен.
Тогава бъднината се изчиства.

Тогава имаш нов ориентир,
нещастието дава друг критерий,
издигайки духовния си мир,
със друга мяра истината мериш.

Човече, доближи до мъдростта,
събрана в книгите от вековете.
Вселената е синоним на вечността,
а ние - миг от нейното движение.

И затова - обичай и живей
смирено, по повелята на Бога,
и в земния порок не богатей,
възмездието е за всеки строго.

А и чрез  теб, наказва твоя род.
Животът след смъртта е втора книга.
Размислиш ли се, просто няма брод
по който да избягаш, да се скриеш.

В пътеката оттук до вечността
изплащаш всичко като своя карма.
Аз лично не обичам бедността
но от излишното богатство все се пазя.

Росица Копукова

"Нежност и сила", лирика, 2002г., София


Ако не теб

"...нещастието дава друг критерий,
издигайки духовния си мир,
със друга мяра истината мериш."

Много харесах, Роси.
Поздрави!

И пак наминавай. Поздрав.

Толкова е истинско! Чак ме натъжава, но аз съм си такава... Лесно се разтъжвам. Хубаво е!

Наде и сърдечен поздрав.

е може би най- важно.
мъдрост в рими - висока цел, която постигат извисените духом поети.

и Ви желая много творчески изяви на дарбата Ви.

красиво поетично послание полъхва от Вашите думи...
докосват... замислят, стоплят...

И благодаря за хубавите думи.