В двора ми живеят две брези,
далеч от боровете и елхите,
две красиви приказни сестри,
опитващи се да достигнат висините.

Понякога отивам - ей така,
стеблото им прекрасно да погаля,
не знам защо, вълшебна красота,
изящество, енергия ми дават.

Природата е чуден феномен,
ръка на Бога, радост от Всемира,
навярно раят е по-ярко извисен,
но аз оттук не искам да умирам.

21 септември 2016г., Симеоново - София

Росица Копукова