На пътническа гара КРАСОТА
спрял е моят стих и там остава!
Обичам свободата и мира,
а диктатурата ме отвращава.

Над двадесет и пет години аз
летя си по света като комета,
наяве и с творби, и с личен глас,
без граници и  без партио-плети.


И ако имаше такава свобода
във бившата  социалистическа държава,
където се избиха начаса
най-светли умове, остана плява.

Та , ако имаше, по съвест днес,
не бих изрекла гневните си думи.
Да, демокрацията е прогрес,
дано успеем да живеем без куршуми.

И за вандалите не е виновна тя,
виновни са си хората - самите!
Но аз съм там, на гара КРАСОТА,
където свободата се зачита.

23 септември 2016г., София

Росица Копукова

И дано оцелее във времето!

Дай Боже!

Да! Много близо до мен, явно стоим на една гара. :)

Може и да е така.