Като мида от Варна, като полъх от бриз,
като пясък от плажа, като летен каприз
слушам твоите думи - ветровити слова
и те гледам с усмивка на премъдра жена.

Ставаш малко за гларус и за есенен лист,
както казах, с характер, като летен каприз,
затова взимай влака - ето гарата там,
 че за полет в небето пари нямаш, знам.

Отпътувай у вас си, ще ти махна с ръка,
не вървим за дует с теб, аз съм умна жена.
Ти си много стихиен и по малко красив,
но не си за семейство, да си здрав, да си жив.

Обади се нататък, напиши ми писмо,
поплачи, поругай ме, ти си просто число.
Като мида от Варна, като полъх от бриз,
за илюзия ставаш и за кратък сюрприз.

24 септември 2016г., София

Росица Копукова
,

Да...хората се срещат и се разминават, когато не са един за друг...
Не се живее с илюзии.
Въпреки, че е тъжно, хареса ми.
Поздрави!

Развълнувало те е. Нали затова пишем истини.

като чуя за „гара“....
и вече ...падам възнак...
мерси за посещението,драга!

имаш добро чувство за хумор, но не нападай хората излишно. Осветявай интелигентно своите мисли, имаш ги. Все пак има и други верни гледни точки.

...и право в очите!
Така трябва. :)

Права си, смелост никога не ми е липсвала.