Ажурен миг от вечността. Венеция.
Гондолиерът пее за любов.
Градът на  светостта и на Лукреция,
градът на драматичен послеслов.

Венеция - прекрасна и потъваща,
дали ще бъдеш спомен някой ден,
сега съм тук, попивам твойто бъдеще
и искам винаги да бъдеш в мен.

Там, под цветята, блика битието,
ухае на вълшебното кафе,
което правят, както е прието,
денят да ти потръгне на добре.

За мене си една прекрасна гледка,
една разходка и бленуван сън,
поемам бавно времето, на глътки,
и то звъни като небесен звън.

2009г., Венеция

Росица Копукова

има градове с древни души
поздрави

Така е.

Блажена си, че си видяла този град-легенда...

една обречена красота, за жалост.