Затихват вече думите по заник,
каквото има - каза младостта,
не e  ли време за красиви палми,
на пейката да седне възрастта,


да помечтае в морската безкрайност,
да се порее в синьото небе,
и някъде, сред кътчета потайни
тя още в любовта да загребе.


Светът е хубав. Ние сме във него.
А полудели - гледат във смъртта.
Какъв е смисълът на битието,
ако не носи мир и доброта?!

20 октомври 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

като стиховете ти

да го живеем като хората. Един живот имаме в това време, което ни е определено.

Впрочем ти много красиво си го казала. Поздрави!

Съгласна съм.