И понеже аз, освен пътешественик, съм и благотворител, според възможностите си , и съм ходила по бедни села в Северозападна България на лични посещения , ето едно стихотворение, което тези, които са на власт, не трябва да заобикалят като родна тематика:


""""""""""


ОТНОВО СЕЛСКИЯТ ЖИВОТ Е БОЖИ БИЧ,
живот за хляб, добитък и туршия
и социална помощ . малък трик
да пусне частният бакалин вересия.


Да вдигне рязко той продажните цени
и да продава , на когото иска.
И смело някое дете да се роди
от майка, на която ще й стиска.


От българка, поела участта
с детето си на село да живее,
виновен да се чувстваш затова,
че без вина - борба да оцелееш.


В училище - учебник за цял клас
и знания се дават на магия.
Живот насила го наричам аз,
живот напук, живот на вересия.


14 февруари 2005г., на път за София, във влака
След потрес за начина на живот в едно българско село
Включено в книгата "Неспящата красавица", издадена 2005г., София
Росица КОПУКОВА