Есенното слънце ми намигва,
планината меко ми шепти,
времето звучи като молитва,
Бог отново праща красоти.

Облаци - небесната глазура
само за естетика стоят
над последните листа обрулени
дървесата почетно мълчат.

Само по софийските паважи
обществото преобръща ход,
а дано това не са миражи
за изстрадалия ни народ?!

Тази събота ще заседава
СБП-то кой ще оглави.
Пайте се, Валерко се задава
като есенна мъгла в зори.

В пълни пъстроесенни скандали
събранието ще е пак сега,
вадят компромати и кинжали
писателите в свойта суета.

Но това да ни е пък проблемът
в тези неспокойни времена,
БСП-то ще свали харемът
от парно, ток, вода с добра цена,

пенсиите, а дано, да вдигне,
а дано, ама е надали?!
Есенното слънце ми намигва:
вярвате ли още във мечти?!

16 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

И смело...
Споделям позицията ти, Роси.

Благодаря ти.