Как всичко много бързо се смени
и пред очите ми се сгромоляса -
поезията вече не върви
за мнозинството от човешка маса.

Дамян Дамянов търсих цял живот
и все не се дореждах аз до книга,
додето времето обърна ход -
Дамян Дамянов в моя дом пристигна.

Съседката изхвърли цял кашон,
дар във наследство от покойна леля,
"Не хвърляй нищо!" - със любезен тон
и казвам. - Свое място ще намеря".

А на приятелка син - бизнесмен
изхвърлил Станка Пенчева във кошче.
И Станка Пенчева дойде при мен
като вълшебно, но неискано  Гаврошче.

И аз ги питам - тъй, един след друг,
не виждат ли в словата им магия?!
"Каква магия, казват, виждаш тук?
Добре че ти поразтовари ни от тия!".

И право да ви кажа - онемях,
загубих звук и говор, и картина.
И още не разбирам, не успях,
с какво такива през живота ще преминат?

Какъв е смисълът на техния  живот?
Когато не достига красотата
и във душите им не прави брод.
Защо живеят всъщност на Земята?

23 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

стихът ти е замислящ

се появиха?!