Живот  и творчество, когато са различни
и в битието  имат разминаване,
олеква сякаш всяка земна личност
и силата на словото отслабва!

Неподплатените слова без жар не стават
нито за обич, ни за вдъхновение
и не един творец ни отминава
с егоцентричното си помрачение.

По е простимо на талант да си в недостиг,
ала душата ти да бъде щедра,
вместо  със  думите да правиш шопинг
и да твориш злодейството поредно.

Отдавна се простихме със утопии,
които нищичко не означават.
Когато Бог не чува наште вопли,
какво наистина не ни прощава?

Какво отгоре му звучи фалшиво
във песента на космоса ефирен?
Не ни е дал за сто лъжливи думи
частица от небесната си лира.

28 ноември 2016г., София
Росица КОПУКОВА

и се минусувизира вариативно. Кой ли е той?!

Поетът трябва дълбоко да съпреживява света около себе си, за да го отрази вярно и с
осъзната позиция...
Поздрави!

за споделеното сходно мнение.