Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2016 11:54 - НЕ МОЖЕМ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 712 Коментари: 2 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Не можем никога да преброим
сивите гънки в мозъка човешки,
математически да изчислим
кой колко може, ей така, без грешки!

Разбира се, то вижда се отвън,
какво говори с думите устата,
дали си метеор или си пън,
какво създаваш дневно със ръката!

Кой колко има сиво вещество,
то бялото приема се за  знаме,
че нещо пердставлява. В мнозинство
такива земния ни свят го населяват!

И те ти доминират простота,
която вкаменен те прави сякаш!
Но аз летя, прелитам, пак летя,
все някой казва:" Много се раздаваш!".

А долу ниско черевеят пълзи,
той обичайно е безумно грозен,
така и трябва в земните ни дни
да го надмина. В свойта невъзможност

да стигне полета на моя дух
се дави в мъка и простее, и копира,
но въпреки това остава мъх,
а всяка зима всеки мъх умира!


30 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

За следващата книга, която се подготвя догодина.



Гласувай:
4
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Приятелски огън:
30.11.2016 20:09
Г/жо Rosiela,
Стиховете са Ви хубави. Те представляват послание на един помъдрял човек към останалите с пожелание към тях да се опитат да станат по-съвършенни, да извървяват разумно земния си път. Изключение от тази Ваша линия в поезията Ви е целенасоченото срещу определени личности Ваше отношение, които Вие недолюбвате. Не изразходвайте психическа енергия за такива неща, насочетете мислите си към нещо, което ще докосне сърцата и мислите на хората, с което ще ги размислите как да станат по-съвършени, по-добри. С лошите управия няма, целият ни живот го потвърждава. Не хората на изкуството трябва да се борят с тях, те трябва да поучават другите, да ги въздигат в ежедневните им дела.
Прилагам Ви едно прекрасно стихотворение на Ясен Ведрин на тема, близка до Вашата:

В ТЕБЕ ОСТАНАЛ СЪМ ЖИВ!

Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.
Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. "След нас и потоп".
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.
Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.
Свят широк. И парите - съблазън.
Който граби - намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма "взимай", но всичко е "дай".
Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине -
плюят в пазвите. Било съдба.
Милионът за алчни - нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел -
друг по пътя му бясно търчи.
Като огънят, който не спира,
и догде е възможно - гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

А сега нещо извън темата:
За средващото лято ще ми трябват 2 асистент/к/и да ми помогнат да снимаме мечка. Аз ще подгоня мечката към тях, те ще излезат иззад камъните, където са се скрили за да изненадат мечката и да я снимат /изненадана/ в анфас. Добри туристи и добри фотографи са ми необходими.
Поздрави,
Коста

цитирай
2. rosiela - Добри са думите Ви,
30.11.2016 20:20
но не се отнасят за човек извън нормата. Аз много време мълчах, Валестана изписа тонове цинизми на лични съобщения, сам си го търси, сам си го намира. Той и на доста други е писал така, но не са така упорити като мен. Благодаря както за осмислянето на моите стихове, така и за хубавото стихотворение.
Аз си имам човек до себе си, имам и възрастен баща, иначе нямаше да имам против това планинско приключение, силна туристка съм. Но той е на доста години и не може без мен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2721548
Постинги: 3000
Коментари: 14142
Гласове: 6300
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30