Любовен лъч пътува през ефира
и те зарежда с тонус и утеха,
и стиховете ми за тебе не умират,
и падат над духа ти нежно, леко....

Любовен лъч през времето пътува
и ти забрави вече други страсти,
и чакаш, както вече ми се струва,
аз да открехна шанс за пълно щастие.

Защо ти пречи вечната свенливост?
Полека с грубостта ти се разделяш,
дошла от минала непримиримост,
от болка и от мрачни неуспехи.

Сега се улови за този лъч,
предълго чака и остана верен,
и много малко има да ти връча
короната с обков от обич, сребърна...

23 ноември 2000г., София

Росица КОПУКОВА

"СЪРЦЕТО НА ЛЮБОВТА", ЛИРИКА, 2001Г., СОФИЯ

КНИГАТА Е НАГРАДЕНА СЪС ЗЛАТЕН МЕДАЛ, САЩ,
2003г.