Притихнала от красота
ни гледа планината,
елхите в моя двор сега,
облечени във бяло,

кокетно се усмихват пак
като девойки мили.
Сняг! Толкова приятен сняг
се стеле като свила..

И най-уютно длан във длан
се среща тишината,
без думи всеки е разбран,
в света на простотата.

Засвечери се, а със теб
не вярваме, че може
сред този снежен пирует
да има ден тревожен!

2 декември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

И с оптимистичен финал...
Поздрав!

Радвам се, че ти харесва!