ВЪРВЯ ПО "АЛБЕРТ РОУД" И СИ ПЕЯ,
така красив е тука този ден,
напред, към океана, по алея,
душата се насища с цвят зелен.


Край мене волно скачат си коали,
небето е по-синьо и от нас,
а въздухът от лятна жега пари,
но всичко е картина, песен, глас.


Невероятна в същността държава,
а  хората - различни и добри,
един път Бог такова нещо  дава
да стъпя по далечните земи.


Навсякъде - божествено красиво,
а аз доволно дълго постоях,
но във България е най - щастливо.
И да се върна аз не устоях.

1992г., Австралия
Из моя книга със стихове.
Росица  КОПУКОВА