Една проклетница живее в мен
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.

Проклетница със ангелско лице,
което те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.

Не се лъжи по галения вид,
по топлите слова, които казвам,
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.

Накратко - в мене има две жени
и действам с тази, със която мога,
не знам кой със това ме осени
дали е дявола, дали е Бога?

Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените изстъпления.

Из моя стара книга с лирика
Наградено във в. "Спектър" / отдавна закрит /

Росица  КОПУКОВА