Обичам не да ходя, да летя,
крилато си е мойто вдъхновение,
не му достига земно измерение-
пътува винаги на няколко нива.


Аз не разбирам що е тесногръдие,
не мога да живея в еснафлък,
но винаги, за нечие прискърбие,
докарвам някого до степен на карък.


Не всекиму е дадено да свети
по-ярко и от Божите звезди,
но пак ще кажа - ние сме комети,
изпратени от висши висини,


когото вдъхновим край нас , добре е,
когото не, аз казвам - прав му път.
Обичам полета и с ветровете
най имам приказка околовъд.


12 декември 2015г., София
Росица  КОПУКОВА

ИЗ МОЯ КНИГА  С ЛИРИКА