Отмина този ден на любовта,
със радост за едни, с тъга за други,
да пиеш вино, но с любимата жена
или с любимия, е Божия заслуга.


Не всеки е дарен със този дар,
любов да пази, с нея да живее,
да се напиеш просто не е цяр,
нито утеха, нито просветление.


И няма да успее само в стих
да продължи със нея в битието,
то иска се да бъде и тактик,
и всеотдаен, всичко вкупом взето.


Съдбовен ден за някои сърца
и празен е за други. Кой каквото.
Но нека да остане любовта,
както и да ни врътка колелото


в несигурния, неспокоен свят.
Единствено във нея има смисъл,
единствено със нея си богат,
когато да я имаш - си орисан.


15 февруари 2017г., София,
след празника на свети Валентин

Росица  КОПУКОВА

по повод деня на влюбените. Звучи точно и монументално. Поздравявам те!

Не така звучи на многопрофилния пияница Селестанков, скокнал е пръв. Ама нали се припозна, и любов намира само в стихоплитковото си "творчество", вече го удари в сърцето. Кой каквото, нали така?

Пиши си поезията и не обръщай внимание на стихоплетците и кварталните пияници.
За тях Бог ще се погрижи - рано или късно!

Аз мисля, още тази година.