Не стига и един живот
за гениалните минути,
към бъдещето правят брод
единствено космично спуснати.

Те имат собствен ореол
с дълбочина на стари духове.
А другите са просто ствол,
дърво и клон, но без да лъха

онази мъдрост, дето Бог
дарява само на избраните.
Не стига и един живот.
И те си тръгват доста рано.

19 февруари 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Поздравявам те, Роси. Казала си нещо значимо:

"към бъдещето правят брод
единствено космично спуснати."

Цялата творба е пропита с дух на сентенциалност, при това случен. Точно това е и личното ми виждане за стойностна поезия.

за хубавите думи. Светла седмица.