Във този непонятен февруари,
добронамерен като пролетта,
завръщат се във бедната България
стотици родни птици, на ята.

Понеже във природата е просто -
родината не означава лукс,
и птиците към нас не са й гости,
а са деца, пристигащи след студ.

За разлика от тях ние напускаме,
човеците, по - бързо от стрела,
и ако нещо ни принуди да се връщаме,
ще бъде, ако срещнем теглила,

и ще стоим по чуждото, неканени
и недолюбени насам - натам,
ятата птици вече ни засрамиха,
ако разбрали сме какво е срам.

23 февруари 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

поднесена с болка и родолюбие. Прави ти чест, че мислиш за безизходицата на родината, Роси, както и хубавото стихотворение, което си написала и което трябва да бъде прочетено от всички млади, планиращи да напуснат майка България.

Колко различни сме от птиците! И техният живот от нашия!

"...финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам. В края на 2015 г. то надхвърля 65 млрд. лв. или 75.6% от БВП."

Не почвай и ти с тази червена песен! Фалшива песен е тя!

Но в световен мащаб сме си бедна държава!