Така красив е март, така красив е,
с безбройни теменужени очи
из моя двор във синьото поднебие,
където кротко Витоша мълчи,

където са наболи малки пъпки,
загатващи за бъдния живот,
като едни вълшебни чудни тръпки,
на пролетта настъпващия брод.

И топлината вече се разстила,
антициклонна, тиха и добра,
и сякаш с красотата подранила
прегръща ни Божествена ръка.

22 март 2017г., СИМЕОНОВО - СОФИЯ

Росица  КОПУКОВА

Така следва да се пише за пролетта.
Поздравявам те, Роси!

П.П. Кондукторът сигурно вече е позеленял от злоба.

като зелена тревичка от лани!