Поверие ли е или е притча,
че Господ дава дарове различни
на хората, защото ги обича
и, според нрава си, да имат дарби лични.


На слабите -  любов да оцелеят,
не доверчивите  - във повече надежда,
ала на смелите е дал доверие,
че ще изпълнят всякакво нареждане.

Усещам, моя милост е от тези,
които никога не се предават,
не губят думите си уж в амнезия
и на различни низши устояват.

Ама разритало крачета насекомо,
желаещо да ме разстрои някак,
не ще успее, ще му кажа просто,
че аз съм Божа птичка, не съм паяк

и мрежи от интриги не оплитам,
и булевардни изрази не зная.
А-ха - да ме притиснеш и излитам,
защото просто си е мой безкрая.

10 април 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Точно и правдиво. А финалните ти два реда са направо изпратени от небесата!:

"А-ха - да ме притиснеш и излитам,
защото просто си е мой безкрая."

За последните два стиха си напълно прав - от Бога са.