В изкуството към връх не се върви,
той просто свише ти се подарява,
тъй както само Господ ще реши
дали във плитчини да те остави.

Планетно си от раждане решен
какво да бъдеш, как да се развиваш,
една душа на земния терен
определена е със знак и име.

Аз милостиво гледам на това
как някои се мъчат към звездите
да полетят с безкрили сетива
и не признават, че са в плитчините.

11 април 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Интересно ми е какво възражение биха намерили срещу подобна поезия твоите завистници. Стихотворението е сентенциално и с ефирна лекота, което в своя синтез ражда силно въздействие. Поздравявам те за умението да пишеш така. Това се удава на малцина!

и да знаеш - богинята не е мигнала, цяла нощ ми пише на лични и още не е спряла, но понеже не си е пила Гинко билобата, вече не й отговарям. Последните й пориви са отпреди минути. Какво ти възражение, на нея и още неколцина мира им не дава.