Като полет на птица
със щастливи криле,
със душа на Росица
мойта книга расте.

В златополата есен
мисля да я издам,
всяка дума е песен,
всеки стих ми е храм.

Господ дал ми е всичко-
здраве, шанс и любов,
и каквото поисках,
се изля в благослов,

всяка чута молитва
е за мене свят дар.
Затова по Великден
пред църковен олтар

неведнъж ще отида
и глава ще склоня.
Всичко дал си ми, Боже,
подкрепи ми духа,

подкрепи ми ръката
все за теб да твори,
несмирена, но силна,
пак ме благослови.

И чрез моите книги
по земята до днес
аз, каквото постигам,
знам, от тебе е вест!

15 април 2017г., София

Росица КОПУКОВА

Бог да те пази и да те ръководи във всяко твое начинание.
Светъл Великден от мен!

Просто ми се дават стихове, както и белетристиката като тръгне, ми върви по вода. Ще издавам, сега ми е времето. По време на соца имах две бариери - безпартийност и отказ на креватни гимнастики , предлагани от разни редакторски простаци, чак ми беше преляла чашата. Имах и поддръжници, но не можех да получа лесно заветното листче с предложение за партиен писател в пресата, камо ли за книга. Още пазя такава заветна бланка, която ми дадоха да я осмисля след 1989 година. На нея стандартно пише ставаш или не ставаш, слагат ти само имената и заглавие на творбата, поезия или проза.

А ако смесиш Ред Бул с водка като маститите поети и писатели на България, направо отлиташ в Преизподнята.

то един май е отлетял вече, та се пънат аверите да го измъкнат оттам!

Може да е прекалил с ежедневната злоупотреба със спиртни напитки.

А може и да пунтира Хемингуей, който на ден пиел по 40 подобни коктейла. И най- накрая си пръсна главата с ловна пушка.

напълно възможно. И да знаеш, доста е попрекалил в гарсониерата на Пепико Даскалов, та е бесен защо не го трасира при мен. Сега е на 7-ма пейка ,пиянката де, не Пепико, вместо в гарсониерната лейка на Даскалов.