Постинг
26.05.2017 07:38 -
ДЕЛНИК Е...
Делник е и делнично летим
след кафе по своите задачи,
в някой ъгъл просяка стои
и дете на улицата плаче.
Някъде се бори инвалид
да прескочи с мъка тротоара.
Всеки сложил броня като щит,
все по старому ли ще я кара?
Тази, неподадена ръка
най - тежи в сърцето ми, човеци,
имаме очи за красота,
нямаме очи за малко нежност.
Знайте, няма времето да спре,
ако утешите за минута
инвалид и старец, и дете
в днешното софийско свежо утро...
25 май 2017г., София
Росица КОПУКОВА
след кафе по своите задачи,
в някой ъгъл просяка стои
и дете на улицата плаче.
Някъде се бори инвалид
да прескочи с мъка тротоара.
Всеки сложил броня като щит,
все по старому ли ще я кара?
Тази, неподадена ръка
най - тежи в сърцето ми, човеци,
имаме очи за красота,
нямаме очи за малко нежност.
Знайте, няма времето да спре,
ако утешите за минута
инвалид и старец, и дете
в днешното софийско свежо утро...
25 май 2017г., София
Росица КОПУКОВА
Търсене