Пътувам на върха на айсберга
със поглед към ефира
и гледам тихо, много тайно
разбитите кумири,

удавени илюзии в морето,
с които не се хранят даже рибите.
Магията се спуска от небето,
а ние долу пишем стихове!

4 юни 2017г., София

Росица КОПУКОВА

В него има всичко, което ме впечатлява в поезията - лаконичност на изказа, сентенциалност и монументалност. А точно това оцелява като поезия във Времето. Има и своеобразна самоирония на твореца, неизбежно съпътстваща го. Имам предвид редовете:

"Магията се спуска от небето,
а ние долу пишем стихове!"

...Времето на "разбитите кумири" вече наближи, Роси. И ти обещавам, че ние с теб ще го надживеем! Поздрави за великолепната творба!

ще го надживеем и още как. Благодаря.

който има усет към дълбините на голямата поезия!
Поздравления, Роси!

да си жива и здрава , и винаги творческа.