"""""""""""""""

Къде са мислите от младите години?
Къде са спомените разпилени?
Къде са чувствата неповторими?
Къде съм аз в пространството небесно?

Дали съм същата или частично?
Дали на хората различно гледам?
Душата ми се носи непривично
във друга възраст и във друго време.


Все пак се разпознавам като личност,
то значи - има някаква надежда,
че още мога да живея, да обичам
и, представете си, глава не свеждам!

12 юви 2017г., София


ИМА  НЯКАКВА  МАГИЯ


Има някаква магия да си в София роден,
прародителите също, в този град възобновен.

Да личи от двеста крачки, че си софиянец с дух,
да присъстваш като личност, като стил и като нюх

за изисканост и класа и за градска красота,
разпознавам софиянец - по невидима следа!

13 юни 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Хубаво и общовалидно звучи:

"Душата ми се носи непривично
във друга възраст и във друго време.
Все пак се разпознавам като личност,
то значи - има някаква надежда,
че още мога да живея, да обичам..."

Чест ти прави. Рядкост са поетите възпявали този красив град с постоянство. Спомням си един от тях, който ме е впечатлявал още от ученическите години и продължава да ме впечатлява до днес:

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна,
като теменужен остров в лунно сребърни води.
А над нея, сякаш в болка безднадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди..."

И за двете мнения. Обичам София, кореняците имат класа, аз съм трето поколение раждани тук, да ти призная, но на една селска тиква хич не му изнася. Като казвам тиква, така се е легитимирал в блога, не е моя обида, та пише простотии на екс, развеселява ме с нивото си, което даже не е на висотата на едно жълто паве в столицата, ама какво да правим сега. Това е положението.