Като малки песъчинки,
като стръкчета трева,
като божии живинки
със човешки сетива

стоят китайците пред мене,
пред Родопите стоят,
гледат като онемели,
нещо тихо си мълвят.

Казвали - Тибетско плато,
дето имали за рай,
нищо не било, защото
не знаели за този край.

Ние им се смеем топло,
преводачката реди,
че у нас, освен Родопа
има много красоти.

Светят, милите, с очички,
и от щастие горят,
искали да знаят всичко,
да разгледат кът по кът.

Ще останели в България
още много, много дни,
стойте, колкото желаете,
вече сте добре дошли.

На чигун ни обучават,
но очите им натам,
към Родопските поляни
като към космичен храм.

30 юри 2000г., София
Росица КОПУКОВА

"ПОСОКИТЕ НА ЛЮБОВТА", ЛИРИКА,
издадена 2000г., София

 

На ЧиГун ни обучават, но все към нашите планини-храмове гледат.

Едно ме притеснява, обаче. Решат ли утре да останат в България, може да започнат да ни обучават и на ЧуГун(и) и тогава гункай Чу китайски мацки. Язък за мецаната.

не думай. Само Чу - то може да размножи поне 20 - ина, ако още става де. Ама знае ли човек?