Хубав си, излъчваш магнетизъм.
Много мъжко има в твоя жест,
ала просто със един цинизъм
пак си ставаш на късмета главорез.

Застоял на моята ограда,
там ще те завари утринта,
да стоиш така, като на клада,
затворена е моята врата.

Развилнели крясъци и страсти
не приемам в топлия си дом,
нямам във представата за щастие
гръмотевичен словесен небосклон.

16 юли 2005г., София
Росица  КОПУКОВА