Завършва моята рисунка на деня,
пасторално или в ярки краски,
уморена, но с последната боя
искам да разпръсна малко щастие.

И във тази привечер сега
да заложа новото начало,
аз съм винаги наясно за това
как във следващото утро бяло

ше извайвам своя следващ щрих
от мечти, вълнения и срещи...
Водя ви с вечерния си стих
към копнеж, любов и още нещо...

16 юни 2017г., София
Росица  КОПУКОВА