Над София валя разказващ дъжд,
езикът му да можеш да разбираш,
тук - там светкавиците изведнъж
в небето светват и се проектират.

Те имат тяхна приказка с дъжда,
за жалост, аз не им разбирам нищо,
валя, гърмя, говорят си в нощта
и после неусетно се изнизват.

::::::::::::::::::

На сутринта ни помен, ни следа,
небето светло и безоблачно, и чудно,
дъждът отдавна песента изпя,
аз текстът не можах да го науча.

Природата си има кръговрат,
неразгадаем като план от Бога.
А с утрото ни дава благодат
и шансът да живеем без тревога.

26 юни 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Лее се като дъжда, за който става дума в него. Стих идващ от небето!

То и ние оттам идваме и натам отиваме, ама различно. Да си жив и здрав.