Хармония на цветовете
очите ти излъчват
и климатите във душата
са доброта без злъчност.

Нюанси в твоята усмивка
са поздрав в светлината,
тя с теб живее, не унива,
част от сърцевината.

Понякога се питам само
как оцеляваш, как ли?
Ти си опора, ти си рамо,
представата за щастие!

Росица  КОПУКОВА

усеща какво е хармония и какво е дисхармония. Хармонията е божествено съчетание
на нещата в тяхната различност, по такъв начин, че да звучат като един перфектен оркестър, който отеква в душите ни. Ти си постигнала тази хармония в това стихотворение, Роси. То излъчва ефирност, мекота, доброта и светла усмивка. Поздравление!

усетил си настроението ми.