Аз вярвах, че съм в кътче земен рай
на музиката и на красотата,
когато във Флоренция през май
отвела ме щастливо бе съдбата.

Под хълмовете на река Арно
живееше самото вдъхновение- 
поезия и музика ведно
струеше с пролетното настроение.

Галерии, театри, вечен свят
в изкуството от цялата планета,
навярно има проза в този град,
ала над него Музите ше светят-

на щастието и на любовта.
Град, покровителстван от боговете,
Флоренция е сбъдната мечта
и магистралата през вековете.

2003г.

Росица  КОПУКОВА
ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

половината град е окупиран от мижави сергии, на които бедни италианци продават китайски стоки.

(А къщата на Данте е всъщност паянтово копторче, което може всеки момент да се срути.)

каквито очи имаш, с такива го гледаш!

явно не е ходило по света и му е мъка-а-а-а-а...., та ми слага фалшиви минуси. " Твоята завист е моята радост!" - оригинална италианска поговорка.

А то е, че Италия произлиза от Рома /древният Рим/ и следователно се състои от роми. Ние пък си имаме предостатъчно роми /разбирай римляни/. Просто да ни завидиш - освен развалините у нас, останали от римско време и оживяващи подлезите, си имаме и автентично римско население, което обогатява тези развалини с качествен, натурален хумус. Та в този ред на мисли пропуснах да кажа главното. А то е, че стихотворението ти за Флоренция е прекрасно, Роси! Бъди жива и здрава, за да пишеш все така!

Флоренция ми е един хубав спомен.