Някъде, от  края на небето,
дето е и Божия престол,
идва старата душа в полето,
в град, ала с особен ореол:

мъдрост носи, доброта и воля,
носи и премного красота,
и талант с желание да стопля
и осмисля всячески света.

Ерудиция висока носи,
придошла от други векове,
ала тука,  голички и боси
откъм ум , я срещат с бесове.

Що ли има, милата да пати,
тази, премъдрялата душа,
докато се върне пак обратно,
ще трябва в ден да прави и нощта,

само със присъствие и грижа,
подкрепяна от свиша светлина,
шедьовър е дори, когато диша,
и ярка е, като изпратена звезда!

В книгите от  древността е ясно
коя душа е стара и коя
налага се премного да израства
конкретно тук, на нашата Земя.

20 юли 2017г., София
ИЛИНДЕН
Росица  КОПУКОВА

Старите души, въдворени за кой ли път на Земята, изтърпяват удари груби и страдания от околния свят, но те имат мисия, която не могат да заобиколят.
Разликата между старите и новите души е, че първите са заоблени - като роулинг стоунс, докато вторите са с остри и недодялани краища и не са пригодни за пътешествие. Те тежат само на локалното си място /или казано другояче - жабата си знае само гьола/.

новичките душици.