На светлата Луна под ореола
разливам звездни чувства за нощта,
до утре всичко ще е друго, скоро
след часове ще блесне утринта.

И , тичайки по дневните задачи,
в ума си ще запазя светъл стих,
така, под Слънцето докато крача,
за вас оптимистично притаих

две стръкчета надежда, две за устрем,
и упоритост малко за успех.
Във кръговрата на живота виждам,
от  ден и нощ по нещо ценно взех.

Нищо не е създадено случайно,
вибрациите също се менят,
от лунни шепоти, дошли спонтанно,
до ведрата усмивка на деня.

26 юли 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Зарежда с позитивизъм и с "две стръкчета надежда"!

...и много, много красота!
Харесах, Роси. :)

За хубавите думи!