Един блогър ме помоли да пусна мое стихотворение за Апостола, отличено с национална награда и аз търся упорито в книгите, та попаднах на други три. Ще го намеря. Сега пускам друго, пак докосващо се до Апостола, също отличено с Национална награда.


БЪЛГАРСКО   СТИХОТВОРЕНИЕ


ЕДИН НАРОД ЗАГИВА БАВНО
в една божествена страна,
дарена с красота и благост,
ала народът полудя.

Кой от злоба, кой от нужда,
кой от жажда за пари,
достойни сме да ни присъждат
медал за зле скроени дни.

Един народ не устоява
на правото си да живей,
не в ад, а в "правова" държава
един народ ще подивей.

Богат -щастлив едва ли има,
но в този български контраст,
един психически се срива,
а друг ламти от алчна страст.

Дано духът на Караджата,
на Ботев, Левски и Берон
отгоре да внушават: СВЯТА
И ЗАСЛУЖАВАЩА ПОКЛОН

е нашата Родина мила,
не я разсипвайте в ежби,
красива като нежна свила,
спасете я за бъднини!

17 август 2009г., Симеоново, вилата
Росица  КОПУКОВА

ПОМЕСТЕНО ВПОСЛЕДСТВИЕ В КНИГАТА

" СЪЗВАЗДИЕ  ОТ  ЧУВСТВА", лирика, 2012г., 
издателство " Лулу" , САЩ

Дано бъде правилно разбран и да даде кълн, защото от това се нуждаем всички, за да я има тази страна.

Изненадах се от такова желание, но не е лошо, пак ще търся баш за Апостола къде беше.