Аз съм една светла пътничка
на големия кораб на времето,
който пори събития, нрави и страсти,
който знае кога и къде да ме вземе.

Аз съм сигурна пътничка,
със късмет  в изпитания бурни,
победител във всичко случващо,
и във мрачен пейзаж, и в лазурен,

аз  съм светъл боец, непреклонен и жилав,
аз  съм светъл носител на своето име,
дето честно дели все доброто от злото,
аз съм пътничка вечна и смела, защото

имам мисия тук и знам, и я гоня,
аз пътувам напред и сълзи и не роня,
аз живея в сърцето на своето време
и душата ми знае къде да поеме.

8 август 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

и носещо вяра и отимизъм стихотворение. Казвал ли съм ти, че твоите стихове, освен всичко друго, са и силно позитивно зареждащи, Роси?!

Зареждам белите души, дето ги делеше леля ВАНГА, ЧЕРНИТЕ - НЪЦ. Пържат се.