Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2017 16:14 - КЪМ СТАРИЯ БОР
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1220 Коментари: 9 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Стара крепост във двора на моята къща
не разбрах как започна да съхнеш, кога
и съседът ми казва: "Недей го прегръща,
а сечи, че ще падне над твойта глава"

И без сантименти ми връчи мобилния
на секачи, добри в занаята за сеч.
Няма как - ще сечем, ала ти си отиваш
и към някоя пещ ще те пратя далеч.

Кой сега ще тъгува? Та ти си история.
Ти израстна със мен и със мен остаря.
Моят двор бе за тебе аудитория
за природните прелетни чисти сърца.

И преди да пристигнат секачите утре
аз ти пиша, за жалост, последния стих,
да ти кажа, че все още аз те обичам
и че бил си за мене светая светих.

21 август 2017г., София

Росица  КОПУКОВА



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karamelita - Е, най после да напишете за нещо д...
21.08.2017 17:17
Е,най после да напишете за нещо друго освен оня господин,хубаво стихотворение е това,колко пропиляно време с тия мъже,които ни дразнят за създаване на други стойностни неща...не казвам,че аз съм идеална,просто съчувствам...
цитирай
2. rosiela - Благодаря, Карамели,
21.08.2017 19:49
имам и други, не е само това, извън темите за варненския плейбой. Обаче плейбоите ме забавляват и аз пиша за тях с удоволствие.
Аз привърших подготовката за двете си книги, после ги поема приятелката да ги дооформи и после ги пращаме полуготови в САЩ , та по тази причина не съм много плодовита на стихове. Пък и не съм от тези, дето ще каканижат всеки ден, трябва да има чувство, идея, вълнение и то истинско, не фалшиво.
цитирай
3. missana - Преживян и силно написан стих.
21.08.2017 21:23
Понякога съдбата ни е свързана неразривно с такива дървета-светини. Те са огромна ценност за нас и раздялата ни с тях е мъчителна. Поздравявам те, Роси!
цитирай
4. rosiela - Благодаря ти, Мисана,
21.08.2017 21:33
красиво дърво, стройно, високо, но засъхва вече една трета от него отгоре, отдолу нищо му няма. Те така съхнат , отгоре. Още не мога да го прежаля , но ще то сечем, няма как. Добре че не е единствено, но е едно от първите. Не знам какво му стана, не е корояд, нищо на вид особено, би трябвало да живее, но не. Какво да правиш, кръговрат.
цитирай
5. missana - Трябва да се примирим и да се научим да гледаме философски на факта,
22.08.2017 08:08
че всяко нещо има свой таван на оцеляването. Или както казват - нищо не може да се измъкне живо от живота.
цитирай
6. rosiela - Мъчно ми е, Мисана, и това си е,
22.08.2017 09:20
missana написа:
че всяко нещо има свой таван на оцеляването. Или както казват - нищо не може да се измъкне живо от живота.



философията в случая не ми помага. Минало. А него не можеш да заличиш.
цитирай
7. shtaparov - Печкарски
22.08.2017 18:50
Боре Боре,дърти Боре-
много бързо гОриш море! :))
цитирай
8. to4icata111 - Разчувства ме това хубаво и така тъжно стихотворение!
23.08.2017 00:01
Поздравление за стихотворението, Роси! Съжалявам за доброто, старо дърво, приютило толкова спомени...
цитирай
9. rosiela - Благодаря за съпричастието, Точице.
23.08.2017 08:58
Много си мила.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6603003
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031