ОПОЗНАВАНЕТО


   Още на лекциите в читалището / " Веселин Андреев" - бел. авт./ се разбраха кои са враговете му - малки хора, невзрачни, некадърни, необаятелни. Ватев стоеше над това, но те го дразнеха, притесняваха.
  Наложи се да говоря с някои и да ги предупредя, че ще взема мерки като журналист. Той усети с мен голяма закрила. Редовно звънеше у нас, родителите ми също го познаваха.
  Какво да се прави - Йордан Ватев не бе случайна личност под небето на страната ни.
  роден е на 7 март 1933 година в София.Внук е на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор по философски науки и безспорно голям поет.
  Казваше ми, че това силно дразни не само малцина от този литературен кръг, но и бележити имена като Радой РАЛИН, ПРОФ. БУМБАЛОВ, друти учени в Народната библиотека, където бе техният пристан.
   По-късно се уверих, че е така. С РАДОЙ РАЛИН например враждата им беше открита и ярка.Аз познавах лично големия ни неповторим сатирик и много го уважавах, но  това бе истината.
  Като поет Йордан Ватев е уникален. Радой Ралин е великолепен сатирик. Но свежата Ватева ирония и световната му известност силно дразнеха Радой.Освен това последният много флиртуваше с жените.Йордан Ватев - не. Ако не е талантлива една жена,, същото важеше и за творците от мъжки пол - не се занимаваше изобщо с това лице. Не можеш да го изнудиш нито с пари, нито с почерпки. Той казваше, че името си под посредствени творби не слага, тъй като много го молеха за рецензии. И не се излага.
   Но да се върна, имаше една такава случка с Радой, на която бях свидетел: седим с Ватев на масата в кафето, неговата маса, Ралин минава и прави неприятен размах от цигарения дим на Ватев. Ватев го поздравява, радой отговаря:
   - Не разговарям с вонящи на цигарен дим.
   Ватев:
   - А пък аз не се кланям на имитатори на дядо ми и на прадядо ми.
   Радой фучи и бързо отминава. Ватев пояснява, че е копирал сатиричното перо на предците му. Оставям без коментар.
  А иначе приемаше от мен. Аз му носех храна две години, вещи, тоалетни принадлежности по мое желание, по собствена воля. Невена Керемедчиева бе му събирала помощи. И с дребни суми му помагах често, чисто по човешки, имаше неголяма пенсия. И това няма общо нито с подкуп, нито със заплащане на услуга. Помагаха ву доста и негови приятели - мъже. Доктор Топалов например доста го крепеше.
  А нашето приятелство се дължеше на взаимна симпатия и талант.
  - Както се изразяваше на шега една наша обща позната Красимира: " Има си слабост към тебе нашият Ватев. А слабостта, да знаеш, е и от любовта по - силна". Знам ли?
   Много теми сме дискутирали с него - за световни поети, за Буда, за самотата, за посредствеността и завистта, за кармата и прераждането, за Ванга, нашата голяма пророчица, при която и аз, и Ватев бяхме ходили.
   Той е правил анализ за характера на човека по неговия почерк и винаги е бил поразително точен за хора, които ме интересуваха. Имаше и издадена книга по графология.
   Аз правех астрологически анализ на хора, за които той се интересуваше. И това продължи почти до смъртта му.
   За графологически услуги идваха и други негови приятели или просто познати. Приемаше ги, не ги връщаше и нищо не взимаше.
   Имаше една видима доброта, но неподатлива на ласкателства, принципна. Водила съм го в частни медии, в Българско национално радио, в "Нощен хоризонт" и съм се чудила как го познават отблизо и отдалеч.
   Вярно, бил е преподавател в много наши университети, но това не бяха само учени хора или бивши негови студенти, а обикновени хора, запомнили ог от лекции по читалища, общини и зали.
  Учил е членове на ЦК на БКП да говорят, на маниери, на стил, които те не са имали.
  Малцина знаят , че Йордан Ватев е преживял истинско знамение. Истинска Божия милост.
   До 30 - годишен той видимо е заеквал, завършил е философия в Софийския университет с отличие и то само писмено.
  След рождения му ден на 30 - годишнината този недостатък отведнъж изчезва. Мощният му глас и лекотата на мисълта / никога не четеше, помнеше страшно имена, години, факти от науката, но не и битови теми, бледи личности и клюки / омагьосваха аудиторията.
   Не помнеше дали вчера се е запознал с Пенка или Донка, но знаеше всичко наизуст за световните класици.


     / следва /


Росица   КОПУКОВА

Големият оратор на древността - Демостен, първоначално също е заеквал. Слагал си е камъчета под езика и е говорил с тях в устата. Накрая преодолява заекването напълно, до степен да стане велик оратор. Преодолял е и непрестанен тик с едното си рамо. Обичал спонтанно да го повдига рязко нагоре. За да се отучи връзвал висящ меч над рамото си. Повдигайки рамото го набождал на меча. Така преодолял и този си дефект, но останал изразът Демостеново рамо.

Аз също се познавах много добре с Радой Ралин. Мога да разкажа доста неща от първа ръка, които само биха свалили рейтинга му. Голям коцкар си падаше - до края. Всъщност с това ми бе симпатичен. Не искам, обаче, да споделям неща, които биха го компрометирали по 2 причини. Той е мъртъв, а за мъртвите е казано да говорим или добро, или нищо! И второ - Радой бе голям творец в областта си - сатирата. Мир на праха му!

научих нещо ново от теб, но това е често явление. Ти също много знаеш. Аз Радой Ралин го уважавах като творец, много добро съм видяла от единия му син като млад журналист, а доброто не бива да се спотаява, истина е обаче, че с Данчо Ватев никак не се обичаха до края. Утре ще продължа с друг, надявам се, интересен текст.