ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ГЛАВАТА " СПОМЕНИ НА НЕГОВИ ПРИЯТЕЛИ ПРЕД МЕН"

"""""""""""""""""""""""""""""""""""

   Да се върна обаче на спомените на една жена за Ватев, чието име така и не научих / то него го знаеше кой ли не /, която ми разказа следното: когато била жива майка му, тя и Йордан са живеели много бедно на ул. "Пиротска" / в София / в близост до ул. "Одрин".Нейният брат бил инвалид в количка.Всяка сутрин Йордан Ватев ходел у тях да беседва с него и да му говори интересни и неизвестни неща. Викали му "Месията". Човекът в количката се чувствувал много добре с него.
    Това продължило без прекъсване, докато на Ватев помогнал негов приятел, работещ в община "Младост", да му дадат една гарсониера, която той впоследствие закупил, като на учен човек, преподавател в университета.
   Ватев се раздаваше. В Руския културен център на ул. "Шипка" 34 редовно четеше написани за броени дни сонети по различни теми из живота на Рьорих, за цялото им семейство, също и в Националния дворец на културата на големи литературни четения и екологически конференции. Не му се плащаше. След 1989 година кой ще плаща,  обаче това му доставяше удоволствие.
   За две бири пишеше сонетни цикли на Тодор Ялъмов по негови поръчки, последният ги разнасяше по света, но хонорари нямаше, освен по три бройки книги, нито му казваше откъде идват парите.
   За Тодор Ялъмов се знаеше, че има дебели връзки с руснаци от град Самара, които основали фондация за семейството на Рьорих и го спонсорираха, но те нямаха подписа на нито един член от семейството за продължение на дейността им, въпреки че са правили съдебна регистрация. Така или иначе Ялъмов редовно пътуваше из земите на Волжска България, изнасяше безкрайно интересни лекции, придружени с цветни филми в Руския културен център и редовно осигуряваше пари, което обаче вече може да е прекъснало. Аз бях много обогатена от тези лекции и , вдъхновена от тях, написах два стихотворни цикъла за семайство Рьорих в две отделни книжки, които ми донесоха един много значим за мен Златен медал от САЩ. Разбира се, бяха преведени на английски. Контакти в САЩ с наш българин ми осигури и Ватев и той също се оказа много ползотворен дълги години.
   Когато аз започнах да издавам сонети на Ватев, Ялъмов му казал, а Ватев на мен: "Сонетите, които не ти поръчвам аз, давай на Копукова, нека ги издава".
   Ни най - малко не съм се почувствала обидена от това.Всички сонети на големия наш творец носеха особено вълшебство.
   Приемам за обидно да не дадеш и един лев на автора, когато с неговите творби градиш своя имидж по света.Така се родиха, по поръчка на Тодор Ялъмов, сонетните цикли: "Капки от живия извор", " 34 сонета за Исус Христос" ," Сонети за Орфей", "Сонети за Мойсей", " Източният тигър" - за Китай / Ватев неведнъж е подчертавал, че Китай ще завладее света, както пише в библията, макар иносказателно /.
   Преди моето познанство с него, са излезли сонетите " Катедралата", "Потопът", "Чашата в ръката ми гори"- 1996 - 1998 година.
    Чисто духовен дар към света, към човечеството, незаплатен.


      / следва /


Автор: Росица  КОПУКОВА

При това ги разказваш увлекателно. Очаквам с нетърпение продължението.

интересно продължение.