Не си отивай, август, остани,
не искам с лятото да се сбогувам,
обичам слънцето на твойте дни,
на вилата обичам да пладнувам.

Обичам красотата на мига,
изпълнен с топло, зареден със песен.
Не си отивай август, досега
ми беше хубаво, не чакам есен.

От лоното на летния живот
не съм готова още да изляза.
Да, знам, септември  встъпва в ход,
и плодове е скътал в свойта пазва,

но мене ми е лятно и добре,
спокойни месеци , щастливи бяха,
как да оставиш тези брегове
и в друг сезон сега да търсиш стряха?!

31 август 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Вярвам, че и в есента ще намериш красиво вдъхновение.
Поздрави!

по един или друг начин. Но схващам по-дълбока символика в стиха ти, Роси - да забавим максимално разделянето с онова - другото лято - лятото на живота ни!

Наистина чудесно стихотворение си написала. От него лъха лекота и финес.
Поздравявам те!

психологически проникновено си ме схванал. Благодаря ти.