Постинг
02.09.2017 22:17 -
СРЕДНОЩНА САМОТА
Когато брулне есенният вятър
по твоята среднощна самота,
довее стихове като в театър,
които да заместват любовта,
усещаш празнотата на словата,
по пистата на земния живот,
читателят разбира самотата
и липсата ти на домашен брод.
И колкото да мъчиш да изглеждаш
в игра на влюбен, в маска на герой,
във думите илюзия навежда
идеята, че имаш - нямаш свой!
2 септември 2017г., София
Росица КОПУКОВА
по твоята среднощна самота,
довее стихове като в театър,
които да заместват любовта,
усещаш празнотата на словата,
по пистата на земния живот,
читателят разбира самотата
и липсата ти на домашен брод.
И колкото да мъчиш да изглеждаш
в игра на влюбен, в маска на герой,
във думите илюзия навежда
идеята, че имаш - нямаш свой!
2 септември 2017г., София
Росица КОПУКОВА
Много задълбочено вникваш в същността на нещата, Роси.
А с този похват:
"идеята, че имаш - нямаш свой!"
си направо върхът!
цитирайА с този похват:
"идеята, че имаш - нямаш свой!"
си направо върхът!
missana написа:
Много задълбочено вникваш в същността на нещата, Роси.
А с този похват:
"идеята, че имаш - нямаш свой!"
си направо върхът!
А с този похват:
"идеята, че имаш - нямаш свой!"
си направо върхът!
Много силно! Поздравления! :))
цитирайда сте жива и здрава.
.
цитирай.
Търсене